Въс връзка със създалата се дискусия около книгата "Бленувам те" и в частност - Мина Тодорова, Лора Каравелова и Пейо Яворов, публикуваме следните материали:
Мина Тодорова
Мина Тодорова е родена на 4 юли 1890 г. в град Елена. Израства в заможно семейство. Тя е всеизвестната любима на поета Пейо Яворов, сестра на писателя Петко Тодоров, който по-късно заедно с д-р Кръстьо Кръстев, Пейо Яворов и Пенчо Славейков образува Кръга „Мисъл“. Тя учи в София от 1904 до 1908 г. Мина се запознава с Яворов на Благовещение в през 1906 г. На нея той посвещава някои от най-красивите си стихове като "Благовещение", "Вълшебница", "Две хубави очи", и други. Отношенията им са усложнени поради нежеланието на близките на Мина тя да свързва живота си с този на Яворов. Освен това тя самата не е сигурна в чувствата си към него и в дълги периоди от време го отбягва. До скандал се стига след публикуването на цикъла "Писма" в списание "Мисъл" през 1906 г., когато Яворов е критикуван от две страни - от близките на Мина и от д-р Кръстев, заради откровеността, която си е позволил. На 18 юни 1909 г. в София е тяхната последна среща. През септември тя заминава за Париж заедно с брат си Никола. Записва се на курсове по френски език и е сред най-добрите курсисти.
В края на февруари 1910 г. Мина се разболява от туберкулоза. Премества се в санаториума Беркплаж. Там тя умира на 13 срещу 14 юли. Погребана е в гробището Бианкур в Париж, Франция. Там, на гроба ѝ, всеки ден ходи и самият Яворов. Отношенията си с нея той описва в драмата „В полите на Витоша“. На същата тема е и драмата на Петко Тодоров „Змейова сватба“.
Пейо Яворв
Пейо Яворов e роден в град Чирпан на 1 януари 1878 година.
Яворов завършва V (IX) клас в Пловдив. От 1893 до 1901 година работи като телеграфо-пощенец, сменяйки различни селища — Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало (Поморие), София. По това време той симпатизира на Българската работническа социалдемократическа партия, а след 1897 година влиза в контакти с Вътрешната македоно-одринска революционна организация. От 1901 до 1902 година редактира нейния легален орган вестник „Дело“. За пръв път като четник на Михаил Чаков в Македония влиза през 1902 година. Пленен е скоро след това от върховистка чета и се завръща в България. Първоначално той е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение — в. Дело, в. Свобода или смърт, в. Автономия, в. Илинден. Първата му публикувана творба е стихотворението "Напред" във в. "Глас македонски". Четник е първо на Михаил Чаков, после на Яне Сандански, като се бори за свободата на Македония и става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф — „Гоце Делчев“ (1904). За известно време е и член на Задграничното представителство на ВМОРО. Този период от неговия живот намира място в мемоарно-есеистичната му книга „Хайдушки копнения“ (1909). Личен приятел на Пейо Яворов е и Пейо Гарвалов - драмски войвода на ВМОРО, също от Чирпан.
Озовал се в София със съдействието на д-р Кръстьо Кръстев и П. П. Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на издаваното от тях литературно списание „Мисъл“. Първата негова творба, която силно впечатлява естетите от кръга "Мисъл" и се превръща в неделима част от него, е поемата "Калиопа". През 1901 година издава първата си стихосбирка „Стихотворения“, чието второ издание от 1904 година е с предговор от П. П. Славейков. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси — „В полите на Витоша“ (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912).
Командирован на няколко пъти в чужбина за усъвършенствуване по литература — в Нанси, Женева, Виена, Париж, Яворов усилено чете модерна френска поезия. През 1905 година става близък приятел с Дора Габе. През 1906 година се влюбва в Мина, но скоро след това, при едно от своите пътувания (1910 година) изпраща към последния ѝ дом своята възлюбена — Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров. През 1907 година излиза втората му стихосбирка „Безсъници“, която окончателно проправя пътя на модерната българска лирика. Символистичната поезия на Яворов, метафизична, пропита с дълбок скептицизъм и прозрения за вечните въпроси що никой век не разреши, променя радикално българското литературно мислене и налага нов начин на писане. През 1910 година излиза от печат антологичната книга на поета „Подир сенките на облаците“, чието второ издание от 1914 година представя равносметка на поетически път, сравняван с този на Ботев.
Чувствителната душа на поета трудно привиква със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столицата. Лора Каравелова, дъщеря на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 година, малко преди да замине за фронта в Кюстендил, е жената, чиято любов се оказва фатална за него. Запазената кореспонденция между тях, сама по себе си литература, свидетелствува за една пламенна и бурна любов, белязана с много съмнения и много страсти. Трагичният край идва на 29 ноември 1913 година, когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие (оставя предсмъртно писмо от един ред: "Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея"). Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914 година поетът взема голяма доза отрова и се застрелва. Така приключва равносметката си с живота, но не и с литературата големият български поет — Пейо Яворов.
Творчеството и поезията на Яворов са пропити с трагизъм, породен от драматичния му живот, пълен с разочарования. Голямо разочарование му нанася решението на баща му да прекрати образованието му и да започне работа в телеграфната служба. В кръга "Мисъл" той среща разбиране и получава псевдонима си Яворов от Пенчо Славейков, но поезията не го удовлетворява- той страстно иска да участва в борбите за освобождение на Македония. Силен душевен удар му нанася смъртта на Гоце Делчев през 1903 година, когато той частично се отделя от революционната си дейност поради неразбирателство с Яне Сандански. Последната капка за Яворов са смъртта на Мина Тодорова и обвиненията за убийството на Лора, които го довеждат до самоубийство. До края на живота си другарува и кореспондира с водача на ВМОРО Тодор Александров, а също и изпълнява негови поръчки.[1]Смята се, че отровата и пистолета, послужили за самоубийството на Пейо Яворов, са дадени по молба на самият писател от Тодор Александров.[2] Дългогодишното им приятелство е крито дълги години по линия на ЦК на БКП.[3
Лора Каравелова
След завършване на гимназиалното си образование в София, тя се обучава в католическия пансион Нотр Дам де Сион в Париж, Франция, а по-късно в Антверпен, Белгия. През 1907 г под натиска на майка си сключва брак с младия деец на Демократическата партия Иван Дрянков. В 1908 г. се ражда първото им дете Кирил, което умира скоро след раждането, а година по-късно се ражда вторият им син Петко. Бракът се оказва неуспешен и е разтрогнат през юни 1912 г. На 19 септември 1912 тя се омъжва за поета Пейо Яворов. Познанството ѝ с големия български поет датира от 1906 г., а от 1911 г. започва тяхната връзка, оказала се фатална и за двамата. Красива, високоинтелигента, ерудирана, тя е чувствителна и меланхолична по характер. Нейната любов към Яворов е всеотдайна и същевременно обсебваща. Лора демонстрира болезнена ревност към съпруга си и при най-малкия повод. Постепенно бракът им навлиза в критична фаза. Немалка роля за това изиграва съпругата на писателя Михаил Кремен - Дора Конова, която опитвайки се да флиртува с поета допълнително разпалва ревността на Лора. След една от поредните сцени на ревност на 30 ноември 1913 г. Лора се застрелва в дома им. Малко след това, шокиран, прави опит да се самоубие и самият Яворов, но бива спасен. В започналото полицейско и съдебно разследване се лансират две версии - тази за самоубийството на Лора и тази за убийството ѝ от Яворов. Въпреки че доказателствата и проведената експертиза сочат към първата, в общественото съзнание най-вече под влияние на пресата и родственици на Лора се налага втората версия и срещу поета бива заведено дело за убийство. Това става причина година по-късно Яворов да сложи край на живота си.
Лора Каравелова е личност надрастнала в духовно и културно отношение все още полуориенталския манталитет на тогавашното българско общество. Наследила емоционалния характер и честността на баща си, както и влечението към изкуството и литературата от майка си, тя е впечатлявала дълбоко всеки, който я е познавал отблизо. В края на нейния кратък, но изпълнен с превратности житейски път, съдбата ѝ се преплита ярко и завинаги с тази на големия поет Пейо Яворов. На нея са посветени и част от лирическите произведения на поета, сред които "На Лора", "Проклятие" и други.
Източник:
bg.wikipedia.org
Мина Тодорова
Мина Тодорова е родена на 4 юли 1890 г. в град Елена. Израства в заможно семейство. Тя е всеизвестната любима на поета Пейо Яворов, сестра на писателя Петко Тодоров, който по-късно заедно с д-р Кръстьо Кръстев, Пейо Яворов и Пенчо Славейков образува Кръга „Мисъл“. Тя учи в София от 1904 до 1908 г. Мина се запознава с Яворов на Благовещение в през 1906 г. На нея той посвещава някои от най-красивите си стихове като "Благовещение", "Вълшебница", "Две хубави очи", и други. Отношенията им са усложнени поради нежеланието на близките на Мина тя да свързва живота си с този на Яворов. Освен това тя самата не е сигурна в чувствата си към него и в дълги периоди от време го отбягва. До скандал се стига след публикуването на цикъла "Писма" в списание "Мисъл" през 1906 г., когато Яворов е критикуван от две страни - от близките на Мина и от д-р Кръстев, заради откровеността, която си е позволил. На 18 юни 1909 г. в София е тяхната последна среща. През септември тя заминава за Париж заедно с брат си Никола. Записва се на курсове по френски език и е сред най-добрите курсисти.В края на февруари 1910 г. Мина се разболява от туберкулоза. Премества се в санаториума Беркплаж. Там тя умира на 13 срещу 14 юли. Погребана е в гробището Бианкур в Париж, Франция. Там, на гроба ѝ, всеки ден ходи и самият Яворов. Отношенията си с нея той описва в драмата „В полите на Витоша“. На същата тема е и драмата на Петко Тодоров „Змейова сватба“.
Пейо Яворв
Пейо Яворов e роден в град Чирпан на 1 януари 1878 година.
Яворов завършва V (IX) клас в Пловдив. От 1893 до 1901 година работи като телеграфо-пощенец, сменяйки различни селища — Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало (Поморие), София. По това време той симпатизира на Българската работническа социалдемократическа партия, а след 1897 година влиза в контакти с Вътрешната македоно-одринска революционна организация. От 1901 до 1902 година редактира нейния легален орган вестник „Дело“. За пръв път като четник на Михаил Чаков в Македония влиза през 1902 година. Пленен е скоро след това от върховистка чета и се завръща в България. Първоначално той е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение — в. Дело, в. Свобода или смърт, в. Автономия, в. Илинден. Първата му публикувана творба е стихотворението "Напред" във в. "Глас македонски". Четник е първо на Михаил Чаков, после на Яне Сандански, като се бори за свободата на Македония и става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф — „Гоце Делчев“ (1904). За известно време е и член на Задграничното представителство на ВМОРО. Този период от неговия живот намира място в мемоарно-есеистичната му книга „Хайдушки копнения“ (1909). Личен приятел на Пейо Яворов е и Пейо Гарвалов - драмски войвода на ВМОРО, също от Чирпан.
Озовал се в София със съдействието на д-р Кръстьо Кръстев и П. П. Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на издаваното от тях литературно списание „Мисъл“. Първата негова творба, която силно впечатлява естетите от кръга "Мисъл" и се превръща в неделима част от него, е поемата "Калиопа". През 1901 година издава първата си стихосбирка „Стихотворения“, чието второ издание от 1904 година е с предговор от П. П. Славейков. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси — „В полите на Витоша“ (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912).
Командирован на няколко пъти в чужбина за усъвършенствуване по литература — в Нанси, Женева, Виена, Париж, Яворов усилено чете модерна френска поезия. През 1905 година става близък приятел с Дора Габе. През 1906 година се влюбва в Мина, но скоро след това, при едно от своите пътувания (1910 година) изпраща към последния ѝ дом своята възлюбена — Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров. През 1907 година излиза втората му стихосбирка „Безсъници“, която окончателно проправя пътя на модерната българска лирика. Символистичната поезия на Яворов, метафизична, пропита с дълбок скептицизъм и прозрения за вечните въпроси що никой век не разреши, променя радикално българското литературно мислене и налага нов начин на писане. През 1910 година излиза от печат антологичната книга на поета „Подир сенките на облаците“, чието второ издание от 1914 година представя равносметка на поетически път, сравняван с този на Ботев.
Чувствителната душа на поета трудно привиква със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столицата. Лора Каравелова, дъщеря на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 година, малко преди да замине за фронта в Кюстендил, е жената, чиято любов се оказва фатална за него. Запазената кореспонденция между тях, сама по себе си литература, свидетелствува за една пламенна и бурна любов, белязана с много съмнения и много страсти. Трагичният край идва на 29 ноември 1913 година, когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие (оставя предсмъртно писмо от един ред: "Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея"). Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914 година поетът взема голяма доза отрова и се застрелва. Така приключва равносметката си с живота, но не и с литературата големият български поет — Пейо Яворов.
Творчеството и поезията на Яворов са пропити с трагизъм, породен от драматичния му живот, пълен с разочарования. Голямо разочарование му нанася решението на баща му да прекрати образованието му и да започне работа в телеграфната служба. В кръга "Мисъл" той среща разбиране и получава псевдонима си Яворов от Пенчо Славейков, но поезията не го удовлетворява- той страстно иска да участва в борбите за освобождение на Македония. Силен душевен удар му нанася смъртта на Гоце Делчев през 1903 година, когато той частично се отделя от революционната си дейност поради неразбирателство с Яне Сандански. Последната капка за Яворов са смъртта на Мина Тодорова и обвиненията за убийството на Лора, които го довеждат до самоубийство. До края на живота си другарува и кореспондира с водача на ВМОРО Тодор Александров, а също и изпълнява негови поръчки.[1]Смята се, че отровата и пистолета, послужили за самоубийството на Пейо Яворов, са дадени по молба на самият писател от Тодор Александров.[2] Дългогодишното им приятелство е крито дълги години по линия на ЦК на БКП.[3
Лора Каравелова
След завършване на гимназиалното си образование в София, тя се обучава в католическия пансион Нотр Дам де Сион в Париж, Франция, а по-късно в Антверпен, Белгия. През 1907 г под натиска на майка си сключва брак с младия деец на Демократическата партия Иван Дрянков. В 1908 г. се ражда първото им дете Кирил, което умира скоро след раждането, а година по-късно се ражда вторият им син Петко. Бракът се оказва неуспешен и е разтрогнат през юни 1912 г. На 19 септември 1912 тя се омъжва за поета Пейо Яворов. Познанството ѝ с големия български поет датира от 1906 г., а от 1911 г. започва тяхната връзка, оказала се фатална и за двамата. Красива, високоинтелигента, ерудирана, тя е чувствителна и меланхолична по характер. Нейната любов към Яворов е всеотдайна и същевременно обсебваща. Лора демонстрира болезнена ревност към съпруга си и при най-малкия повод. Постепенно бракът им навлиза в критична фаза. Немалка роля за това изиграва съпругата на писателя Михаил Кремен - Дора Конова, която опитвайки се да флиртува с поета допълнително разпалва ревността на Лора. След една от поредните сцени на ревност на 30 ноември 1913 г. Лора се застрелва в дома им. Малко след това, шокиран, прави опит да се самоубие и самият Яворов, но бива спасен. В започналото полицейско и съдебно разследване се лансират две версии - тази за самоубийството на Лора и тази за убийството ѝ от Яворов. Въпреки че доказателствата и проведената експертиза сочат към първата, в общественото съзнание най-вече под влияние на пресата и родственици на Лора се налага втората версия и срещу поета бива заведено дело за убийство. Това става причина година по-късно Яворов да сложи край на живота си.
Лора Каравелова е личност надрастнала в духовно и културно отношение все още полуориенталския манталитет на тогавашното българско общество. Наследила емоционалния характер и честността на баща си, както и влечението към изкуството и литературата от майка си, тя е впечатлявала дълбоко всеки, който я е познавал отблизо. В края на нейния кратък, но изпълнен с превратности житейски път, съдбата ѝ се преплита ярко и завинаги с тази на големия поет Пейо Яворов. На нея са посветени и част от лирическите произведения на поета, сред които "На Лора", "Проклятие" и други.
Източник:
bg.wikipedia.org
Коментари